събота, 11 април 2009 г.

С теб си говорим по вятърни дири

Ще се срещнем отново.
Накъсани във времето,
впримчени мисли оставяме с теб.
Когато се спънем,
ще е последната
крачка, която ни води…
Напред!
Извиках случайно

/почти без да искам/
Вярваш ли в онзи вътрешен глас,
който ужасно прилича на мисъл
и адски е личен, и плашещ, и…
Аз
не искам да бъда кухо ечене,
полъх от прилепови крилца,
когато ме вземеш дълбоко в сърцето си,
нека звуча като капки вода
и в теб да попивам, безкрайно, валящо,
много любовно и много взаимно…
Ще се срещнем отново…
Накъсани във времето,
с теб си говорим по вятърни дири…

18 Август ‘08

1 коментар: