петък, 17 април 2009 г.

Стъ[л]бълце

Когато сън ти кацне на клепачите,
ресниците ти щом в целувка спрат,
помисли си колко много значи
цялата у тебе да стоя
права. Като клончица на люляк
и като на цвете стебълце.
Със коси разпуснати. Надълго
си мисли единствено за мен
и аз ще дойда. Ще ти нося облак,
розов като захарен памук.
Кожата ми ще ти пали огън,
въздух ще ти дава моят дъх,
за да може сладко да сънуваш -
истински да стъпиш във света,
който трябва да засъществува,
пълен със човешки чудеса.
На Пегас крилати ще отпратя
черните ти мисли надалеч
и със свойта чудна телепатия
ще запаля в тебе бяла свещ...
Капчици надежда по стъклата
на топлата ти, влюбена душа
Ще целувам. Много дълго. С ласки
Устни в устни ще се долепят...

за да дишаш цяла нощ магия,
щом се съмне, с лъч ще те завия!


15 Декември ‘08

Няма коментари:

Публикуване на коментар