Шеста нощ до мъртво съм студена.
С крачките ми празнота върви
и е тихо. Как е тихо в мене.
Няма струна да се разтрепти
от целувка, допир. От поглеждане.
Амплитуда между вечност-туп.
Шеста нощ. Очите ми се свеждат
/но без твойте/ хладни като труп.
22 Януари '09
Няма коментари:
Публикуване на коментар