сряда, 29 април 2009 г.

Мъниста

Сърцето ми след тебе е на рана,
овЪглено парченце от любов
и пак любов могла би само
да го стори на едно
цяло, порцеланово и чисто.
Крехко като сняг
/и като скреж/,
сърцето ми след теб е от мъниста,
пръснали се много надалеч.
Сърцето ми след тебе е бездомник -
води просто кучешки живот,
то е дяволски излишно и самотно
като гледане с едно око,
като обич с половин душа,
като повод за раздяла...

/спомен от една любов/
След теб сърцето ми е рана.

Колкото очите ти дълбока.
Лекувай го с обичане. До болка.

1 коментар: