петък, 17 април 2009 г.

И расте поливаното цвете

От влажното косите ми се къдрят
и в тях си свиват болките гнезда.
Стичат се съмнения в очите,
пълни със сълзите на дъжда.
Как тече умора от ръцете,
улиците прави на реки
и расте поливаното цвете
в моите въздишащи гърди...
Камбанките му, бели като в църква,
пеят празник,
чистят из душата,
ала е натрупал много чувства
старият часовник на стената
и отвътре твърде ми е тясно -
малка е саксията за никнене

/но да си призная – да съм празна
би било ужасно. като свикване/


У мен пусни ти лодка от хартия
и духни надежда във платната
може остров-Цвете на открият -
късче бряг, местенце във душата.

15 Декември '08

Няма коментари:

Публикуване на коментар