събота, 11 април 2009 г.

/а аз ще те обичам много дълго/

Когато падам, ще си с мене
/а аз ще те обичам много дълго/

Можеш ли да ми повярваш,
да забравиш, че съм трън

в твойте стъпала. Не роза,
нито шипка дива…

Аз съм просто Нощ,
която с твоя изгрев си отива...

И чака да я викнеш, да я гониш,
а от това звездите и’ кървят…

Съблякла съм отдавна свойта нощница
и гола по съзвездия вървя,

а ти гадаеш от
/години
светлинни, земни и сърдечни/


къде избягала съм. Сито.
Минах го и станах течна…


Но, когато падам, ще си с мене…

/да! аз ще те обичам много дълго/

Няма коментари:

Публикуване на коментар