Когато падам, ще си с мене
/а аз ще те обичам много дълго/
Можеш ли да ми повярваш,
да забравиш, че съм трън
в твойте стъпала. Не роза,
нито шипка дива…
Аз съм просто Нощ,
която с твоя изгрев си отива...
И чака да я викнеш, да я гониш,
а от това звездите и’ кървят…
Съблякла съм отдавна свойта нощница
и гола по съзвездия вървя,
а ти гадаеш от /години
светлинни, земни и сърдечни/
къде избягала съм. Сито.
Минах го и станах течна…
Но, когато падам, ще си с мене…
/да! аз ще те обичам много дълго/
Няма коментари:
Публикуване на коментар