събота, 11 април 2009 г.

И, може би, за втори шанс

/…поисках да погледна над небето/
Колко глупост има у човека…
Все се цели, дето е далечно,
все се хвърля сляпо към комети

и като звезда на шепа пада

/пръстите броя - на две по пет са -
точно колкото ми трябват,
сам-самичка за да се обеся/

В лични драми. Винаги ги има -
като котки галят се в краката…
ако не успееш да ги ритнеш,
те те ритат

/само да проплачеш
чакат и усмихнати до слънце
тръгват в друг да се отъркат/

Може би ръцете стискаш?!
Скръндза!
Давай от разсвет, та чак до мръкване



/и (може би!) ръцете ще укрепнат/
За втори шанс. Вдигни ги към небето…

8 Август ‘08

Няма коментари:

Публикуване на коментар