събота, 25 април 2009 г.

Без/алчно

Когато Луната се пълни,
устата ми празни се чувстват
и вия. По Пълнолуние.
Без теб, без твоите устни…
отваря се бездна у мене

/ти вярваш ли, че съм дълбока
като целувка последна,
като преглътнато “сбогом”/

А знаеш ли как е студено…
от тези лъчи безнадежда

/у мене се блъскат и силно
кънтя на самотност. а нежности
само помислям/

към тебе…
отвътре ме тегли да крача.
Аз имам мъничко време
да те обичам безалчно

/винаги искам за още
небето от нужда разплаквам
и стрелям, когато безмощна
осъмвам самотна, нещастна
всяка звездица изчезва/

Със тебе е само звездовно…
Обичам те, както в легендите -
Една Пенелопа бездомна,
която е цяла единствено
в твоите силни ръце.
Мечтателю, казвам ти. Истина.
повече Много от мене.

Ти само ми вярвай
и бездни
не ще да поглъщат безжално
твоята Тъмна планета

/мене и Вяра, и Вярност/

30 Септември ‘08

Няма коментари:

Публикуване на коментар