Удряй с юмруците здраво.
Нека са голи. И кървави.
Който от двама ни падне,
той ще е истински. Първият…
И него ще дишаме /заедно…
просто едно отражение,
което на хиляди пада
парчета, като откровения
в нозете. бодат като шипове/
Удряй! Гневът ни е страшен.
Човешки и, значи, е лудост,
човешки и, значи, хуманен,
колкото стисната в шепа
обич, горяла до камък,
пукнал се в снеговете
и лъснат. До огледално…
Удряй с юмруците. Здраво!
Нека са голи. И кървави
/едно отражение става
право, когато е счупено
в нозете на друго/ на Първия.
8 Август ‘08
Няма коментари:
Публикуване на коментар