събота, 11 април 2009 г.

Сърцето ти с коси прегръщам

Аз искам много да напиша
с мъничките си крила
как от теб в душата нижа
друга, по-добра душа
и как усмихват ме ръцете

/ах, твойте нежностни ръце/
като гъделчета бели
до устните ми тихи, две
и как тъгата ми ме смазва,
а искам радост да си ти
и затова днес малко казвам,
и затова гласът ми спи
с надеждата да чува твоя
в истинската светлина...
На лампата червена кърпа
връзвам, да струи от там
Едното чувство - на привързаност.
Дано очите ти са чисти,
тъй както аз ги виждам - струйки
от поток - сърце ти бистро...

На възглавницата мека
до теб полагам си душата
и моля твоята пътека
на моята да е позната.

1 коментар:

  1. Съвършен ритъм! Струва ми се, че красотата на този стих е изключително обвързана с такта и съм сигурен, че ако не беше избрала този ритъм, стихотворението нямаше да е същото, дори със същото нежно съчетание от думи.
    Само да съм те чул някога да кжеш, че си неритмична!!!!!!

    ОтговорИзтриване