Зори

Нас зорите ни подканят.
да си тръгваме,
а пътя си не сме доизвървяли
и трепка още сляпото око на слънцето,
и още ме рисуваш с длани…
А под кожата ти кожата настръхва,
престорена на женски скреж
/без значение дали е лято вънка/
Зорите охладняват. С Теж-
ест.
Те нахлуват, за да се развикат,
че делникът отново е пиян
и трябва да го отрезвим, и да
/въздишка…
у мен погледнеш ли. то слънцето е Там/

където стигаме с теб. нЕдоизвървяли
пътя си. Навътре. Към Дома.
28 Октомври ’08