С ръцете си те гледам /ще повярваш ли/
Как съм се оплела
в собствената си представа,
в необмислената смелост
/да докосвам/ Но по кожата ти
тръпчици на чакане разцъфват.
Как красиво е, когато нощем
си говорим с тебе и задъхваме
стаята, прегърнала ни в себе си
и прозорецът облякъл е дъха ни.
Ще ми нарисуваш ли небе…
С пръст. А със целувки по гърба ми
да накацаш пеперуди. Две
хиляди, разтварящи крилата
/колко е красиво и е леко,
щом си ме прибрал в ръката си/
Мисля си… по-скоро се усещам…
Като чувство. В тебе ми е топло.
Ти недей да се размиваш
в стенещите ми усмивки – вопли,
а се изправи в очите ми...
Мога да те гледам
/да те виждам/
ще те изрисувам с устни.
Топло е… човешко… и е истинско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар