Не искам да се върна във кошмара
на сухите ти и жестоки устни -
до последната костица ме изяде
и изпи до дъно всеки мускул,
който ме отделяше от тебе.
Главата ми е като гнила круша,
която стиска пълните си семки,
но не знае как безсмислици да смуче
от пръстите. Изсъхна дъждобранът
и сякаш във пустиня бил е пуснат,
прилича на купчИнка от страдание,
на хърбавото и бездомно куче,
което все се сгушва във кашони,
подхвърлени като боклук на прага
и ръмжи от плашещите сънища,
и скимти, когато го налагат…
28 Февруари '08
Няма коментари:
Публикуване на коментар