събота, 11 април 2009 г.

Съ/будена

Не искам да се върна във кошмара
на сухите ти и жестоки устни -
до последната костица ме изяде
и изпи до дъно всеки мускул,

който ме отделяше от тебе.
Главата ми е като гнила круша,
която стиска пълните си семки,
но не знае как безсмислици да смуче

от пръстите. Изсъхна дъждобранът
и сякаш във пустиня бил е пуснат,
прилича на купчИнка от страдание,
на хърбавото и бездомно куче,

което все се сгушва във кашони,
подхвърлени като боклук на прага
и ръмжи от плашещите сънища,
и скимти, когато го налагат…

28 Февруари '08

Няма коментари:

Публикуване на коментар