събота, 11 април 2009 г.

поСолен лимон!

Последният шанс. За спасяване
Тихо скимти. Като котка
Аз съм смела. По мъжки
И вярвам по много. В живота
Който остава. След скачане.
Имах приятелка. Жаба
Тя пък си червеше. Устните
Когато прегази. Я. Мама
Винаги вижда. И помни
Слон ли, слоница ли. Сол
Сипва на раните. Злобно
И пие текила. Лимон
Съм посадила. В устата си
Все да са стиснати. Мога
Да казвам по хиляди. Думички
Без и косъмче. Да ги отворя…

1 коментар:

  1. Тук може би малко ми бяга идеята, освен ако това не е идеята :)

    ОтговорИзтриване