петък, 10 април 2009 г.

Лунички

Луничките ти с мирис на усмивки
трепкат във очите ми звездовно.
Колко ми се ще със детска сила
да ме убедиш, че съм виновна
и за тях, и за трепетликите,
скрили се у твоите ръце…
Когато ме докосваш. Съм Щастливка…
Със свенливите очи на слънчоглед.

Ако утре стане тъмнината
дългата покривка на света,
своите листенца ще изпратя
да те търсят заедно с дъжда,
да те гонят в лудото на вятъра,
да те викат с мигащи звезди…
Ако утре
/или после, някога/
се угаснат твоите луни…

Толкова дъхтящи на усмивки,
с топлото на влюбена зора.
Рано е и днес да си отиваш,
щом със пръсти вплели сме дъга…

Няма коментари:

Публикуване на коментар