събота, 11 април 2009 г.

Клечица кибрит

Когато баща ми си тръгне /на майка ми коленете/



Денят ще е черен от мъка,
ще плаче небесното нищо,
когато баща ми си тръгне,
облякъл семейно огнище,
ще бъдат надрани от болка
на майка ми коленете
Тлееща клечица огън,
която у мене ще свети

Навярно ще падне. Вратата
и пантите нощно ще скърцат,
когато се вглеждам в сестра ми –
Чудо едно – ще се късам
От някаква радост. И мъка.
На майка ми коленете
ще са по-черни от кръв
и Дом ще е Гробът, където…

Облякъл семейно огнище,
баща ми отдавна е тръгнал
Ще плаче небесното Нищо
студено по костите. Тъмно

а клечката колко удържа?!
И може ли да се разлисти...
Когато баща ми си тръгне
Ще станеме пълни. Със Нищо!


5 Октомври '08

Няма коментари:

Публикуване на коментар