Прекатурила баира се явява
в цялото си призрачно величие:
косите и’ – от облаци – се сгряват,
стъпва ситно. Както и обича.
да плете омайници в очите ти,
да зашепва някоя фантазия.
Колко е добра. На стихове.
винаги лежи, ревниво пазена
от няколко по хиляди поети,
млади или стари, но любовници.
Никаква Зорница на небето
няма тези нейни облаци,
дето и в изчистен небосвод
винаги кръжат, красят очите и
/много спомнят слънчев ореол,
ала Слънцето е по петите и’
и нивга я не стига. То/ заплаква
Като че от капки е света…
а Тя със ситни стъпчици минава
небето с меки, боси стъпала,
облякла Нощ.
Луната е такава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар