събота, 11 април 2009 г.

Кръпка по кръпка /Небето е само за двама/

Ще плача. Хвани ме! Ще плача.
/Небето е само за двама/
Денят когато е здрачен,
аз няма да бъда. Не, няма…

да гледам към теб като в дупка.
В небето пробойни? Не може!
То е нашият свят и
/кръпка по кръпка/
аз ще го пазя възможен!

Ще плача. От устните скача
узряла любов на парчета,
когато изсъхне земята,
тя ще се върне. На ехо.

Да гледам към теб като в дупка…
Небе и решетки? Не може!
То е нашият свят и
/кръпка по кръпка/
аз ще го пазя възможен!

…Не давай да стана на рана.
Небето е облак. От двама…

Няма коментари:

Публикуване на коментар