Гълъбите като бели камъни
днес валят от чистото небе.
Може би сама съм заповядала
да ме бие вяра. Но къде...
Ще накацат светлите, окрилящи
като кръстници вълшебници, звезди,
човките, навярно, са лъчите,
дето влизат в моите очи,
винаги оставащи с невяра
и съмняващо се взиращи пред мен.
Може би/?/ така съм заповядала -
да се чупи чистото небе,
с този цвят на сини чучулиги,
кацне ли и то, ще се протегна
да се заслоня от недоимък
на, нужната за зрение, надежда…
28 Май '08
Няма коментари:
Публикуване на коментар