събота, 11 април 2009 г.

Небе на самосреща

„Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.”

Добромир Тонев




Зората ще е синя
след изгаряне...
В небето няма облаци да плуват.
В небето ще са очните ми ябълки -
два високи, еластични стълба,
по които ще протичат напосоки
не лъчи, потоци от мечтания.
Под ритъма на погледи лукави
и в някой топъл ъгъл на страданието
ще се срещам със самата себе си

/както и небе на самосреща
се поканва и отива... там над езерото,
има даже атмосферни свещи -
отразени двойници звездици,
но не и в ден, изпълнен с синини/

Аз ще се гледам във море отровно,
бушуващо в зениците ми и
акО не се позная, ако взема
някое мечтание във ириса,
акО си го призная за „отделно”
от всички други върхове на вилици,
то нека се огънат до земята
дебелите ми корабни въжета,
завършващи накрай с височината
на моята душа и плодовете и’.

Няма коментари:

Публикуване на коментар