петък, 10 април 2009 г.

Нарцис

Откакто ме поглеждаш с гъсти мигли,
много парят устните за твойте,
те уста разтварят във усмивка
…красотите всички са от двойки…
Мойта половина е самотна,

може би, дори и лековата.
Каквото търсиш – има го в живота,
но и мен ме има. Вече сляпа…
Нервната ръка /от сто несгоди/,
трепвайки, към теб на мост се прави.
Мислиш, явно, “мостът е затворен!” -
зад гърба ти на частици се разтварям
и попивам в облаци-дантели,
в ситен дъжд над теб да ме изплачат.
Може би ще искаш… Не ли?!
Чер чадър покрива те. Отскачам,
за да стана локва във нозете ти,
твойте крачки с капки да допълвам,
ала ти отново се отделяш -
търсиш гладкост, а не плясък шумен…
Впиваш поглед, пада твоя мигла
и се сещам “гръм да ме удари!”...
В мене ти така, с любов, се взираш,
за да гледаш как си
идеален!

Сух и мокър, всякак сам си стигаш….
..устните прехапват се, разбрали.
01.05.2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар