събота, 11 април 2009 г.

Троха рубин*

Уморих се да си правя дом
Там, където тебе все те няма.
Цяла пустош имам за легло,
а ме стискат пода и тавана.
Огледално в четири стени
се лепят сподавени въздишки,
мисли и надежди... как боли
да съм под петите си. И ниска
да се сгушвам в капчица вода
вместо своите клепачи да умия.
Пак червени. Няма да заспя,
докато във теб не се завия.
Уморих се да си правя дом,
в който ти не можеш да застанеш.
Как расте човек така висок,
щом обича камъче...
Не знаеш?


*Калинка

1 коментар:

  1. Може и да знам, но ти не знаеш колко приятна е разходката ми тук...не, калинке чудна, не знаеш <3

    ОтговорИзтриване