Когато си тръгваш е пусто.
Мъглата се кара със кучетата.
А ти заставаш на пътя.
Не чакаш… в земята мехурчета
пукат се. Изпод краката ми.
Не мога да стъпя по-близо.
Тогава ти вдигаш ръката си.
И махаш /а аз съм щастлива…
че Ти си/ по пътя на себе си.
Там трябва да бъдеш – в Красивото…
Какво са в света изневерите
на същността ти – убиване!
Което не бива да знаеш.
Съдът е за моето дело…
Върви и не скачай при лай.
Ти си достатъчно смела!
~II.2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар