събота, 11 април 2009 г.

В небето се обичат незабравки

Люлея се у мене на гласа ти...
В небето се обичат незабравки,
в очите ти се виждам как пристъпвам
да сложа устни в думите ти кратки
и да знам, че тихичко с деня ми
все на пръсти тръгва самотата

/защото те обичам, ще е слънчево
от меките лъчици на луната/
.
Защото ме обичаш. Със светулки
бягам във косите, без чадър,
а през капчиците като лупи
стават на звезди. И м ъ р -
к а м, и във ръцете ти се галя

/от прегръдки никнат ми криле/.
Люлката по изгрев се разваля
и всяка вечер пак ми я плетеш...

люлееш ме в небе от незабравки.

1 коментар: