Аз жадувам да ме навалиш
/толкова морета ли поисках,
че солта у мене си сближил
и изглеждам днес планински ниска?/
Толкова обичам
/да забравям,
в кожа на една медуза нощем
да намигам на звездите. бавно.
като във кошмар/ и като в кошница…
да ме носиш в двете си ръце,
те на люлки фруктови напомнят
и кладат надеждички у мен
/ще ги духна, щом прерасне огън,
за да ми се сбъдне пожелаването/
Можеш ли и днес да ме виниш,
можеш ли и днес да ме изстрадаш
/аз не искам, искаш ли ме ти?/
Зная от самата себе си,
че горча по-лошо и от враг,
а когато се направя пленница
/ти не си щастлив, нали?/
Живак
тихичко шурти из мойте вени,
в твоите очи се отразява
/казах ли ти, че не е декември,
аз през Януари съм се раждала
и съм както Зимата студена/
Даже съм изтръпващо жестока.
Аз жадувам да ме навалиш,
но у Бяла смърт се губи Облак
/и оставаме нестоплено сами/
Няма коментари:
Публикуване на коментар