събота, 11 април 2009 г.

Аз през Януари съм се раждала

Аз жадувам да ме навалиш
/толкова морета ли поисках,
че солта у мене си сближил
и изглеждам днес планински ниска?/

Толкова обичам
/да забравям,
в кожа на една медуза нощем
да намигам на звездите. бавно.
като във кошмар/
и като в кошница…
да ме носиш в двете си ръце,
те на люлки фруктови напомнят
и кладат надеждички у мен

/ще ги духна, щом прерасне огън,
за да ми се сбъдне пожелаването/

Можеш ли и днес да ме виниш,
можеш ли и днес да ме изстрадаш

/аз не искам, искаш ли ме ти?/
Зная от самата себе си,
че горча по-лошо и от враг,
а когато се направя пленница

/ти не си щастлив, нали?/
Живак
тихичко шурти из мойте вени,
в твоите очи се отразява

/казах ли ти, че не е декември,
аз през Януари съм се раждала

и съм както Зимата студена/


Даже съм изтръпващо жестока.
Аз жадувам да ме навалиш,
но у Бяла смърт се губи Облак

/и оставаме нестоплено сами/

Няма коментари:

Публикуване на коментар