Ако стъпиш във съня ми,
ще се сепна.
Бузите ми лепнат от сълзи
всяка нощ
е спомняне Насрещно
как се блъсна в мен
и ме свали
до сами нозете ти,
навярно,
затова съм Ходещ
сомнамбул
Стъпиш ли в съня ми
си удавен.
Мокри са крачолите ти
Вън!
май вали от сто години,
на ръба люлея се. Спести ми
всяка крачка. По-назад. Не искам!
19 Октомври ’08
Няма коментари:
Публикуване на коментар