Гласът ми е в очите ти. Треперят,
когато мъка от живота ме повяла
и ме бие през лицето с що намери
копнеж, измама, вяра...
Гласът ми е в очите ти. Когато
пролетта разтваря се у мене,
те са птичи две крила,
понесли песен на сирена.
Гласът ми е в очите ти. Защото
съм плаха или настрашена,
от ириси и зЕници дълбоки
кошута се оглежда в мене.
Гласът ми е в очите ти. Накрая
стане ли на малка капка бистра,
ти поглеждаш като към олтар
и плачеш от любов и истини.
Гласът ми е в очите ти. Това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар