събота, 11 април 2009 г.

Ръката ти е сламка сред водите

Целунеш ли ръцете ми ще зная
повече, отколкото си мислиш.
Няма безконечни разстояния,
няма и привършващо обичане,
щом си взел сред пръстите си пръсти
и в очите сложил си очи…
Когато пожелавам те е мъчно,
защото твоят дъх ме пепели

/като евтина цигара, като клечка/
В джоба ти кибритче си почива…
Можеш да ми кажеш много нещо
или да мълчиш

/аз съм страхливка/
Да те чуя до последна дума.
Толкова години се надявам
да говориш, да не бъда глуха

/със сърце, което отмалява/
От всякаква обида. От усмивка
към някоя минаваща жена…
Ръката ти е сламка сред водите
на твоите клокочещи дъна,
в които ме потапяш и се давя

/моля те, не гледай покрай мене/
Толкова съм плътна
/до прозрачност/
От желание. И жадна за споделяне.
23 Юли ‘08

Няма коментари:

Публикуване на коментар