петък, 10 април 2009 г.

Обичам те! Обичам те! Обичам…

Обичам те! Обичам те! Обичам…
Колко пъти съм прошепвала ранено,
когато от ръцете ми си тръгвал
и правил си ги гарваново черни…


С индигова тъга.
Като карфица
изгубил си се много във очите ми…

Обичам те! Обичам те! Обичам…
И всеки път оплитат се в косите

пръсти.
Като клонките на шипка…
Знаеш ли, убийствено ме драскат, но
Обичам те! Обичам те! Обичам…
всяка твоя /пред/прощална ласка

и всяка твоя крачка надалече…
Обичам те! Обичам те! Обичам…
Защото, докато не спрат, те вечно
ще те водят във сърцето ми.
На птица!

1 коментар: