събота, 25 април 2009 г.

Като че е на парчета небето

Аз отдавна не плача,
когато със теб
разделяме сетна
купчИнка от пепел,
капчуци отвеждат
водата у мен
и я събират
навътре в сърцето
/ми/.
Дълбоко ми става,
признавам, вали...
Като че е
на парчета небето...
в нозете на двете ни –
просто сестри.
Отдавна не плача.
Държа дъждовете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар