Не съм се будила /откакто си отидох
нямам сън и в нощите тик-такам/
Часовникът на старата ми ракла
мъката ми в здрача е облякъл
и ме плаши /кара ме да плача!/,
като призрак броди по лицето…
/твоите ръце рисува/
вази
със слънчогледи чупят се в сърцето ми…
И като покойница студувам
/само нощ и вече ще претръпна/
Кожата ми с цвят е на преструвки,
че още съм Човек,
ала опъва
нишката /от липси/ на врата ми,
пак оставя много прясна рана…
Щом слънцето в прозореца събуди се
и ме попита как съм оцеляла.
А аз не съм се будила…
/без Теб не бих заспала/
Няма коментари:
Публикуване на коментар