петък, 10 април 2009 г.

Не заспивам /Не съм се будила, откакто.../

Не съм се будила /откакто си отидох
нямам сън и в нощите тик-такам/
Часовникът на старата ми ракла
мъката ми в здрача е облякъл
и ме плаши
/кара ме да плача!/,
като призрак броди по лицето…

/твоите ръце рисува/
вази
със слънчогледи чупят се в сърцето ми…
И като покойница студувам

/само нощ и вече ще претръпна/
Кожата ми с цвят е на преструвки,
че още съм Човек,
ала опъва
нишката
/от липси/ на врата ми,
пак оставя много прясна рана…
Щом слънцето в прозореца събуди се
и ме попита как съм оцеляла.


А аз не съм се будила…
/без Теб не бих заспала/

Няма коментари:

Публикуване на коментар