събота, 11 април 2009 г.

На една верига разстояние /Скоро/

на Теб

Ще ме видиш ли? В очите ми е краят
/не знаеш колко краища завързах
в косите си – да мога като паяк
да спусна дълга до земята стълба/

Но е много недостатъчно, аз зная,
някъде по пътя към небето
се намира спрялата ми стая
- точно колкото сърцето ми.
То тиктака. Бомба със часовник.
Нямам време, бързо ще се свърша.
Като че верига на затворница,
плитката ми си остава къса
и макар, Мечтателю, да можеш
нависоко да летиш – не стига
цялата любов, която носим,
за да скъса разстояние-верига.
Кухо бие острото махало,
минутите един кълвач кълве,
а те инато и подобно пясък
текат навън – в безкрайното небе...

15 Декември'08

Няма коментари:

Публикуване на коментар