Загнездил си се като бяла мъка
/в опако на дланите ми – жили
със живот напълваш/
Ще се пръсна
кажеш ли ми сетен път “Любима…”
Мога да се скъсам
/прошепни ми
колко ме обичаш, моля.
Моля!/
Дала съм ти вече и очите си,
и всичко съм надписала за ТВОЕ!
До последна мисъл…
…тръпка, болка…
Премълчаните ни клетви са лъжливи,
но отдавна сме ги изговорили
адски лично и по райски с милост -
да се връщаме
/където се обичаме
винаги, щом някой счупи много
двете ни сърца/
Не се обиждай!
Зная, че отдавна са Едно…
Няма коментари:
Публикуване на коментар