По капките събирай ми сърцето.
Ако някога го срещнеш без дъждец,
правото ти давам /даже моля/,
очите вдигнал, да го предадеш.
За мен не струва нито дъх. Във суша…
Толкова безкрайна празнота
може да отнеме не дъха ти,
а от вените живота и… /сълза/
Стана ли прашинка, не затваряй
дланите си да ме приютиш -
по-добре духни ме /да се свърша/,
по-добре в земята ме стъпчи
заедно със своята защита
/не знаеш ли как реже чист кристал,
щом на парченца се разбие,
Господи!/ дано не би разбрал…
Няма коментари:
Публикуване на коментар