четвъртък, 16 април 2009 г.

Очите ми по теб се поболяха

Очите ми по теб се поболяха.
Когато пак си тръгваш те следят
чак до ъгъла на стълбите
/и плачат
и мога даже да се закълна,
че гонят те, докАто ослепея
не за първи, ни последен път/

Очите ми след тебе помътнеят
и отказват да познават всеки друг.
Блъскат ме в тъмница от нещастие,
подгонват те в тълпа от цветове,
по стъпките във лудостта ме влачат,
но се спъват моите нозе.
Ръце протегна вече да те стигна,
но усещам удар във земята,
а очите ми не питат и не виждат,
те знаят само „Той е там, нататък!“.
Вятърът въздиша вместо мене,
дъжд като сърцето ми тупти
с едри капки, а очите тлеят
и плачат като влюбени върби.

Няма коментари:

Публикуване на коментар