събота, 11 април 2009 г.

Стига да мога

Честичко плача с дъжда,
влизам във него и пея
с онази страна на гласа си,
която навярно е смела

и може да казва “аз бях”,
и може да бъде щастлива…
В дългите суши не смях
да призная, че липсва ми милост

към самата слабачка,
към мен.
Под прозореца пак съм се сгушила.
Первазът е тъничък лед,
а моето равнодушие

не знае какво е “топя”
и държи ме задълго безводна.
Честичко плача с дъжда
като капчица. Стига да мога.

...по-често “не мога”, а “искам”...

28 Май '08

Няма коментари:

Публикуване на коментар