петък, 10 април 2009 г.

Шепот

Луните не падат... Сами

Самотните ми нощи са добри,
прибират ме в обятия да плача.
И твоите утехи съм платила -
за теб какво остава е незначещо.
И не е важно. Край
/ност/ е това
празен, като мисъл, да се скиташ.
Опашката високата луна
завързала е до-сами-звездите.
Нависоко. Като връх си ти.
Ледове и сняг на рамената
са заспали. Колко си ми близък.
Светове делят ни само с вятър
и на допир само ми миришеш.
Няма плът в плътта да се докосне…
Най-самотни, казват, са луните -
като тях със теб сме измагьосани…

Няма коментари:

Публикуване на коментар