сряда, 29 април 2009 г.

Твоята пролетна ръка

на Теб

Ти да знаеш колко си ми тежък,
счупил би света да полетиш

/ала не това е мрежата,
с която и сърцето ми държиш,
и душата, и ума, и тялото.
Тя е твойта пролетна ръка/

Ти да знаеш как не съм ти казвала
за своята детинска слабота…
за глупавото, влюбено желание
болките ти във ръце да стисна,
да поема твойте изпитания
и да ги спечеля всички. Искам
Ти да знаеш… как луни бленувам
нощния ти път да осветяват
и от едно-едничко се страхувам,
че си Човек… и
/зная го/, че страдаш!

1 коментар: