събота, 11 април 2009 г.

На слънцето*

По ръцете ни на гривни са привичките,
медузи от очите ми се стичат

/понякога се имам за измислица,
ще кажеш ли, че много ми прилича
да бъда деликатна/
като капка...
в дланите ми спи калинка бисерна
и сънува
/...сънищата сладки
никога не ставали на истина/

А защо... дали ще отговориш?
Нямам време пак да те попитам,
зная само, че цветята нощни
Слънце чакат
/за да се разлитнат/

* на Слънцето

Няма коментари:

Публикуване на коментар