По ръцете ни на гривни са привичките,
медузи от очите ми се стичат
/понякога се имам за измислица,
ще кажеш ли, че много ми прилича
да бъда деликатна/ като капка...
в дланите ми спи калинка бисерна
и сънува /...сънищата сладки
никога не ставали на истина/
А защо... дали ще отговориш?
Нямам време пак да те попитам,
зная само, че цветята нощни
Слънце чакат /за да се разлитнат/
* на Слънцето
Няма коментари:
Публикуване на коментар