петък, 10 април 2009 г.

„Най-далечно разстояние е туй, което ни дели“

Пеперудите и тихите въздишки
бягат пак по устните ми две
и към тебе облачно отлитат,
а е ясно синьото небе

и е много топло на душата
/преди тебе колко студ търпях!
Ако можех само да съм вятър.../
Очите ти в небето са слънца.

Дъжд ще моля. Само да ме вземе,
за да станем на дъга магична.
Нямам нито капка време
някой друг /не тебе/ да обичам.

Докато прошепнеш ми в ухото,
аз ще бъда вятърна мъгла
и ще спирам в мекия ти поглед
пеперудите си, с жадните крила.

Колко километри ни разделят...
...толкова любов със теб споделям.

Няма коментари:

Публикуване на коментар