понеделник, 20 април 2009 г.

До безвъздух

И тази нощ ще е стоока
/моля те, у себе си ме скрий
имам страх от толкова широко,
а ме мамят нейните поли
като вир на самота дълбоки/

като че венец е от цветя.
В мрежата на люляк ще те стопли,
а сетне ще я хвърли над света
да вглъби у себе си наслуки,
който хипнотично поддаде

/моля те, стисни ме до безвъздух,
много тясно, много до сърце,
за да преживея, за да бъда
утре лъч от алена зора/

иначе самотно се осъмва
и сляпо. на небето по звезда
за всяко ти око ще да проблесне.
в полите на подвеждащата Нощ.
или ме прегръщай, или двете си
устни ще направя нож,

за да не предам очите ти
да станат като други сто.

19 Октомври ’08г

Няма коментари:

Публикуване на коментар