Да бяха половин любовни нощи
/не бяха/
и луна да бе
онази лъчева мъждука нощем
във пространството на място на небе,
аз можеше да зная как е скъпо…
и можеше да вярвам на това
/но как да съм съгласна, че загубвам
цяла половина, щом дланта
ти ме е прибрала/
Да се късам
на иглички борови дочаках
и завалях подобно дъжд,
и до капка се изплаках…
Чак пресъхнах, пресуших се,
цялата, до твърдо дъно.
Да бяха половин любовни нощи,
щях да те обичам, както другите…
Но те не бяха. Пълни много с тебе,
учеха ме на любов и на споделяне
/но как да съм съгласна, че загубвам
цяла половина?!/
Ненавременно!
1 Октомври '08
Няма коментари:
Публикуване на коментар