петък, 10 април 2009 г.

Лалето се удави

Страните ми се изчервиха. Като мак.
Всеки миг и аз ще се разлитна…
Отвътре ми е нежно и валя
с твоята детинска истина…
…как пада всеки лист като ресница…

Духнал ме е мекият ти вятър.
Тихо се въртя покрай очите ти

/ирисите им са с дъх на лято/
толкова красиви. И са леки.
Много ми напомнят на цветя,
а аз самата
/казваше/ съм цвете.
И мислите танцуват с Мисълта -
онази, най-голямата, за тебе.
Времето прилича на седеф…
Как блести дъгата му и рози
искат да изскачат от сърцето.
Музика. Която е нарочена
незрима да ме води. Лъхва лед…
когато стигна скута на земята
и стана най-прозрачната шушулка.
Но още имам твоя вятър.
Една усмивка в устните.
Едно прошепване в ухото.
Още, още… и се чупя…

15.04.2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар