събота, 25 април 2009 г.

В небе от ветрове

В очите ми се стъмва. От години
Гледам във небе от ветрове
и облаци валят със мойте мигли,
и ирисите сменят цветове
със вече падналите кестени…
Очаквам да се срина вътре в мен.
Много ми прилича на уместно
птиците в бега си устремен
да се блъскат в дланите на вихри
като бадминтонови перца…
Като цветовете във очите ми,
станали кафяви петънца,
долу, при обувките човешки
в вашите затичани нозе...
Не! Не плача, даже ми е смешно
да се стъмва горното небе.

А аз да гледам в ветровете му!

5 Октомври ‘08

Няма коментари:

Публикуване на коментар