събота, 11 април 2009 г.

Празно!

Разделят ни сенки на облачно време…
Миг
и пороен дъжд ще се плисне…
Когато понеча към теб да посегна,
ръката ми в празно пространство увисва.
И въздух, и мълнии,
а устата ми пълни
са само с молби и туптящи желания:
в прегръдките твои
пак да осъмна
и да се стъмня...
много отдавна…

помислих, че мога да плача без сЪлзи,
поисках да имам таен таван
и в него да бягам,

/когато е тъмно/
когато съм цялата само печал…

До синьо. До черно. Миг пред зората…
по залез не зная да става така

/когато поглеждам отвъд и нататък…
ти винаги махаш със люляк в ръка,
а люляк обичам
цвета му обличам/

и синьото вече е някак любовно…
Камбанки и птици

/ухаят звездици/

полюшват се нежно и тихо ми спомнят…

Как никакви сенки на облачно време
Слънцето твое не могат да стиснат,
но…
опитвам отново към теб да посегна
и…
Ръката ми в празно пространство увисва…

18 Август '08

Няма коментари:

Публикуване на коментар