сряда, 20 януари 2010 г.

Туп-туп

Понеже си щастлив... ще те усмихна
до края на добрата ти уста,
която много често ми прилича
на резенче от пролет и дъга:
в очите ти пошепвам само с мигли
„колко те обичам” без „защо?”.
Защо-то е неясно и размито,
а ние сме прегръдка от любов.
Родени като смешни половинки,
направени във формичка „полу-„

/полу-човек, полу-усмивка,
полу-крилата-на-Амур/
в ей това все-странно време
на всякакви си чудесии
просто трябваше със тебе
да се сблъскаме
/Ами!
Какъв ти сблъсък? – с теб се слепнах/.
Повече не съм парче.
Аз съм вече цяло ТУП
със твойто ТУП.
Едно сърце.

3 коментара:

  1. Приемам го много лично и ми стана страшно мило и разчувствано... благодаря ти ^^

    ОтговорИзтриване
  2. Аз ти благодаря, че си се оставила да те усмихна (:

    ОтговорИзтриване
  3. Абе май и аз го приемам много лично :D Адски усмихващ стих, блазе на тоя, на който е посветен!

    ОтговорИзтриване