Разбуди ме от цветето на Палечка
и от черупка измагьоса ми постеля,
косите ми разпусна със задача
капчици в капчука да намеря,
които са роса и са очистени
от всякакво предишно съществуване.
Майчице Живот, не съм измислена,
аз от твоето сърце съм изрисувана!
И каквото да ме срещне след вратата
краката ми земята ще целуват.
Не ме е срам, че имам пръст в кръвта си
и че, може би, във повечко тъгувам,
защото твойте сълзи съм познала
откак любовно, майчински въздъхна
и всичко, след което оцелявам,
е крачка път към следващите сутрини.
Добър стих
ОтговорИзтриване