вторник, 9 ноември 2010 г.

Циганско лято

Днес клоните замерват със листа,
играят си на детство и на смешки.
Повече от ясно е - студът
с фалшива извинителна бележка
бяга от Ноември. Есента
съблича украсените си дрехи,
а голите и', топли рамена
ни сгряват с огън и ни правят светло.
Ухае ми на Въздух и на Плод,
на кротката усмивка на Земята
и котешките стъпки по(д) простора -
клепачите затварям... аз съм Вятър.

1 коментар: