сряда, 8 февруари 2012 г.

Простичко е

Защо ми ги говориш тия ласки?
Защо поднасяш ми неприемлѝвото?
Ти за мен си само маска.
Поредната лъжа сред живите.
А на мене ми се слуша
истината. Прости думи,
в които можеш да се сгушиш
и просто тихичко да Бъдеш.


Защо ми ги говориш тия ласки?
Гласа ти не мога да чувствам.
Отивам да търся душата си.
При баба и дядо. Сред кръстовете.


Ще се моля... дано ми отвърнат...

4 коментара:

  1. прекрасно, прекрасно пишете, много съм впечатлена, поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Ви от сърце! (:
    Чувството у мен след коментара Ви е доказателство за силата на думите! Всеки има необходимост да бъде признат, ако не от всички, то поне от някого...
    Тази нощ ще спя щастлива и спокойна. Благодаря! (:

    ОтговорИзтриване
  3. много хубаво пишете, много ми харесва, благодаря че споделяте тук с всички нас - продължавайте така, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване