сряда, 14 ноември 2012 г.

Тленни сме (понякога го знаем)

Страшно ми е. Като сън за смърт,
след който ти горчи в устата.
Нещо блъска в сепнатата гръд,
сякаш че ловец е тъмнината
и преследва плячката си - мен -
и очаква да я хване скоро...
Страшно ми е. Писък заледен
в гърлото заседнал е. Умора
бавно ме изтръпва и краде
всяка мисъл, до последно. Точка...
Не разбирам. Що за страх яде
вярата, плътта ми бързосрочно?
Страшно ми е. Като сън за смърт,
след него става тихо във душата.
Писъците рязко се рушат,
а после... празно. Пулс и недостатък...

Няма коментари:

Публикуване на коментар